Какво се случи с големите предприятия от соца в Русе и Бургас, от които днес не е останало нищо
Закритите заводи е тематика, за която може да бъде написан не репортаж, а разказ
В Русе от дълго време не съществуват няколко предприятия: комбинатът за тежко машинно строене – емблема на българо-румънската дружба, в който през 1975 не се е знаело какво ще се създава и къде ще се продава, само че е построен; цех „ Петър Караминчев “, в който се произвеждаше балатум, а в този момент не съществува даже физически, цех „ Дунавска коприна “ също беше уникален и на неговата продукция се радваха милиони дами в страната и чужбина. Имаше консервна фабрика „ Дунавия “, кожарската, лимонадената, бирената. Сега към този момент ги няма нито фабриките, нито служащите им. По данни на статистиката Русе се е смалил двойно от тези 240 000 поданици единствено в града.
Сред изгубените мощни предприятия едно се отличава с дългата си и мъчителна мъка. Става дума за корабостроителния кораборемонтен цех „ Иван Димитров “, основан малко след Освобождението. Повече от столетие то е емблема на мощната връзка сред града и река Дунав. През социализма е тласкан към върха с бурни сили и не инцидентно точно в него се развиват дейностите от кино лентата „ Понеделник заран “.
Инженер Дочо Дочев, дълготраен шеф, в този момент 90-годишен печален пенсионер, показа:
„ Това е покруса. Един от най-хубавите фабрики на река Дунав. Жалко е за нашата страна. Изоставихме си стопанската система “.
След всеобщата приватизация добре развитата стопанска система на Бургас се срутва.
Закритите фабрики в Бургас е тематика, за която може да бъде написан не репортаж, а разказ. Загубите, които понесе градът от престъпната приватизация, в никакъв случай няма да бъдат заличени. Заводи, предприятия, интернационалните транспортни компании и съвсем целият морски бизнес в града бяха унищожени. Стотици служащи стачкуваха поради всеобщите съкращения и неполучените с месеци заплати. Сред тях бяха служащите от завода за олио „ Камбана “, моряците от „ Океански лов на риба “, миньори, чиновници от корабостроителния цех и доста други. На мястото на закритите работещи фабрики се откриха молове и търговски центрове, напомня дългогодишният ръководител на КНСБ в Бургас Здравко Тошков:
„ В началото на ръководството на Иван Костов и при започване на всеобщата приватизация в Бургас просто бяха закрити или приватизирани знакови предприятия и компании за града “.
Източник:
В Русе от дълго време не съществуват няколко предприятия: комбинатът за тежко машинно строене – емблема на българо-румънската дружба, в който през 1975 не се е знаело какво ще се създава и къде ще се продава, само че е построен; цех „ Петър Караминчев “, в който се произвеждаше балатум, а в този момент не съществува даже физически, цех „ Дунавска коприна “ също беше уникален и на неговата продукция се радваха милиони дами в страната и чужбина. Имаше консервна фабрика „ Дунавия “, кожарската, лимонадената, бирената. Сега към този момент ги няма нито фабриките, нито служащите им. По данни на статистиката Русе се е смалил двойно от тези 240 000 поданици единствено в града.
Сред изгубените мощни предприятия едно се отличава с дългата си и мъчителна мъка. Става дума за корабостроителния кораборемонтен цех „ Иван Димитров “, основан малко след Освобождението. Повече от столетие то е емблема на мощната връзка сред града и река Дунав. През социализма е тласкан към върха с бурни сили и не инцидентно точно в него се развиват дейностите от кино лентата „ Понеделник заран “.
Инженер Дочо Дочев, дълготраен шеф, в този момент 90-годишен печален пенсионер, показа:
„ Това е покруса. Един от най-хубавите фабрики на река Дунав. Жалко е за нашата страна. Изоставихме си стопанската система “.
След всеобщата приватизация добре развитата стопанска система на Бургас се срутва.
Закритите фабрики в Бургас е тематика, за която може да бъде написан не репортаж, а разказ. Загубите, които понесе градът от престъпната приватизация, в никакъв случай няма да бъдат заличени. Заводи, предприятия, интернационалните транспортни компании и съвсем целият морски бизнес в града бяха унищожени. Стотици служащи стачкуваха поради всеобщите съкращения и неполучените с месеци заплати. Сред тях бяха служащите от завода за олио „ Камбана “, моряците от „ Океански лов на риба “, миньори, чиновници от корабостроителния цех и доста други. На мястото на закритите работещи фабрики се откриха молове и търговски центрове, напомня дългогодишният ръководител на КНСБ в Бургас Здравко Тошков:
„ В началото на ръководството на Иван Костов и при започване на всеобщата приватизация в Бургас просто бяха закрити или приватизирани знакови предприятия и компании за града “.
Източник:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ